През 1926 година България закупува първите пътнически теснопътни вагони, които от същия момент поемат обслужването на влаковете от гара Саранбей до гара Лъджене. С откриването на този участък от бъдещата жп линия Татар Пазарджик – Неврокоп, Родопската теснолинейка разполага с 4 вагона. Всички са третокласни, безкупейни и с типични за времето дървени седалки – пейки. В двата края на вагона има открити площадки, наподобяващи тераси. Вагоните са произведени във фабриката KOPRIVNICKA VOZOVKA AKC.SPOL.
През 1939 година са доставени 4 броя вагон-фургони в завода „Bautzen“.
През 1941 година са доставени нови 8 пътнически вагона. Те приличат на предишните, но имат отделено купе с тапицирани в червено меки седалки – втора класа. Произведени са от германската фирма „Bautzen“. След премахването на третата класа в Българските държавни железници от 1-ви юни 1956-а – втората класа става първа, а третата – втора.
27 години по-късно, през 1968 година, завод „Андрей Жданов“ – гр. Дряново произвежда за теснолинейката Септември – Добринище нови второкласни безкупейни пътнически вагони, които след 2 години изпитания и подобрения – през 1970-а се пускат в редовна експлоатация по линията. До 1974 година са произведени и доставени още няколко партиди от същите вагони. Освен това по техен модел са конструирани фургон-вагон и бюфет-вагон.
Към 2015 година теснолинейката Септември – Добринище разполага с 30 пътнически вагона, 3 фургона, които не са в движение и 2 коша на бюфет-вагони. Също така в гара Септември-теснопътна домуват и двата ретровагона за атракционния влаков състав „Носталигия“.
